Преди време прочетох  / повод  страшен - мартенски изпит по Балканска история и в частност - Югославия/, че по време на режима на Слободан Милошевич, българите от Западните покрайнини носели мартениците по джобовете си - страх от репресии /сръбската милиция бие лошо/...После имах една приятелка - Весна /етническа българка/, от Босилеград, не знам къде се загуби...та тя ми разказваше как сръбски младежи разбили главата на техен съученик, с мартеничка на сакото...Представих си аз /фантазия колкото искаш/ онова момче - с разбитата глава. Като сокола на Аспарух - конеца се обагрил от кръвтта, защото византийците го ранили /така ни разказваха в началните класове, а може и да беше гълъб - или това е от Библията?/...дали обаче Сандо /така се казвало момчето/ щеше да донесе добрата вест до нашия лагер. Може и да можеше, ама Сандо умрял..., лека му пръст. Сега май мартениците се носят по -свободно...

Взе да ми става много едно гнусно, та викам да довърша. Не е идеята да подклаждам закъснял национализъм, особено в Западните покрайнини. Исках само да кажа, че тоя конец за здраве се носи, а не за курбан. Та ако някому преча, с тоя езическо- хрстиянско- български празник - да вземе да ми се обади.

Едно шарено конче на никого не пречи...просто конец, а толкова различен...